Градът вкъщи

„Градът вкъщи“ пита:
Как
да подобрим качеството на обитаемост в нашия жилищен блок?

 „… къщата е малък град, градът – голяма къща.“

Алдо ван Айк

Априлският освежителен ремонт на отделните жилища не помага. За да се случи промяната, трябва да се отправи поглед непременно и извън апартамента – към коридорите, стълбищната клетка, фоайето и всички междинни пространства, осъществяващи връзката между лично и публично. Точно те носят първото впечатление на гостите ни къде живеем и ни срещат със съседите. Именно затова входът е толкова важен за социалните контакти, колкото са дебелите стени – за уединението.

Първото нещо, за което трябва да си дадем сметка, че публичното и личното не могат да бъдат в опозиция. Ако допуснем това, градим дезинтеграция на базовите човешки взаимоотношения. Затова рязката граница между пространствата е нездравословна.

Фиг. 1 показва колко относителни са понятията „лично“ и „общо“ и колко погрешно е да чертаем ясна граница между тях.

Градът вкъщи

Градът вкъщи

Нашият блок е лично пространство спрямо публичната околна среда. Когато навлезем във входа обаче, го възприемаме като публична среда спрямо личното ни жилище. Когато отключим входната врата на апартамента, възприемаме дневната като публична спрямо спалнята ни.

Всяко пространство може да се възприема повече или по-малко като лично или публично в зависимост от степента на достъпност, кой го използва и как се грижи за него.

Как да обживим входните пространства на жилищните блокове?

Входните пространства на жилищните блокове подлежат на обживяване. Представям основните подходи:

 1. Степенуване/преливане на публично в лично пространство

Градът вкъщи

Градът вкъщи

Като създадем буферно пространство, в което двата свята да се преливат вместо рязко да се разграничават, ще осигурим на своите гости постепенно навлизане в личното ни. Това от една страна би им спестило стрес от неизвестното, а от друга би представило нас като гостоприемни домакини.

Ефектът на преливане може да се постигне, като при проектирането се остави остъклено преддверие пред входната врата, което да възприема различни  функции. Такава например е на място със стилажи за обувки. Повече няма да вкарваме микроби в жилището си, а съседите веднъж завинаги ще си подредят обувките, та да не се спъваме в тях. Практично нали?

Независимо от предназначението му, остъкленото преддверие е далеч по-гостоприемно от просто залостена врата с шпионка вкъщи. Подобно пространство би показало отношение и към стълбищната клетка, като персонифицира част от нея. Така стигаме и до втория подход.

2. Създаване/отдаване на лични пространства в публичното

Градът вкъщи

Градът вкъщи

Създаването на лично пространство в публичното придава човешки мащаб и топлота,  като прави някого отговорен  към публичното пространство.

Практиката показва, че ако в едно публично вътрешно-блоково пространство се заделят малки градинки, персонални за хората от първия етаж,  другите обитатели на блока проявяват интерес да се грижат за общата част от градинката.

Дали го правят от завист или от желание да приложат добрата практика – това  за нас, архитектите, не е от значение. Ние се стремим да подсигурим по-добра среда.

3. Артикулация на публичното пространство за по-голяма възможност за лични контакти

Градът вкъщи

Градът вкъщи

В забързаното време, в което живеем, все по-често се случва транзитно да преминаваме през пространствата.

Отваряме входната врата на блока, прекосяваме стълбищната клетка и преди да се усетим вече сме в апартамента си. За нас това са просто неприветливи коридори –  еднозначно пространство, създадено от архитекта на блока… Не виждаме причина да се застоим в него и да го припознаем като свое. А дали не трябва сами да я създадем? Кой по-добре от нас знае какви са нуждите ни? Кристофър Александър, австрийски архитект, баща на Новия урбанизъм и Езика на шаблоните, със сигурност би насърчил намесата ни в дизайна на пространствата.

Коридора, с малко помощ и от другите живущи на етажа, можем да го превърнем в безопасно пространство, в което малките деца да си общуват под наблюдението на своите родители. Готино, нали?

А това е коридорът на блока, в който аз израснах. Шумен, шарен и за всекиго присъщ. Изпълнен със социални контакти, игри и просто с… живот. Нека не забравяме, че топлината на един приятелски разговор не може да бъде заменена от стотиците символи, които обменяме при непряката комуникация.

Градът вкъщи

Градът вкъщи

За още статии от поредицата “Градът вкъщи” посетете нашата Facebook страница или разгледайте сайта ни.

Tags
Recent Comments
Leave a comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *