Столична библиотека

Използването и създаването на знание от човека е процес на непрекъснат двупосочен обмен между аза и трансцендентния етер на информацията. Четейки, човек черпи от световното знание, работейки и пишейки сам дава своя принос към него. Този обмен е смисъл на човешката екзистенция – от простото общуване с другите човеци през медията на словото до момените на вдъхновение, инсайт извън този свят, към нещо голямо и безкрайно. Човек съществува, общувайки с всичко извън себе си. А общуването – това е обмен на информация.

Човек и знание са фундаментално разделени, недостижими един за друг, и могат да се достигнат единствено през медията на думите и езика. Между човека и знанието стои стена от думи, която, подобно на биологична мембрана, е избирателно двупосочно пропусклива. Усещането за отделеност от информацията се засилва с дигитализирането й. Вече читателят не държи книгата в ръцете си, а само устройство, с което се свързва с книгата, която е някъде. Или никъде. В дигиталната епоха информацията е навсякъде и никъде, а процесът на възприемането й – нека го наречем условно четене – е процес на свързване, в който читателят и книгата не винаги споделят едни и същи пространствени координати.

Библиотеката като физическо място, където се срещат човекът и книгата, изглежда лишена от смисъл.

Библиотеки ще продължи да има. Човек е материално създание. Най-парадоксалното за Кулхаас в Нюйоркските небостъргачи е фактът, че тези гиганти от стомана и бетон, материализиращи човешкия стремеж да се богонаправи, са всъщност уютно разделени на стаички, с тоалетна на всеки етаж, бетонираща човешката принадлежност към материята. Човек е материално създание  и като такова ще продължи да общува с трансцендентното знание ако не държейки го в ръцете си, то поне държейки устройството,  мембраната, която ги свързва. И интензивността на обмен между двете ще зависи от площта и пропускливостта на тази мембрана.

На социално ниво библиотеката е материализация на мембраната, свързваща човек със знанието – било под формата на четене на написаното преди него, било под формата на общуване с други човеци, с заедно с които да създаде новото знание. Архитектурата на библиотечната сграда се състои в майсторското пространствено разпределение на книгите и хората и структурирането на условната мембрана между тях по начин, който да максимизира ефективността на срещата им.

Проектът ми за сграда на Столична библиотека е пространствен  ескиз на тази тема. Пространствата в библиотеката са разделени на две основни групи – книги и хора, между които  криволичи условна мембрана с максимална площ. Двете групи пространства са качествено различни – книгите са в по-ниски помещения, затворени и с вертикална носеща конструкция, докато пространствата, условно отделени за хора, са с високи тавани и ориентирани към най-хубавите гледки, с носеща конструкция от наклонени колони. Мембраната, която ги разделя условно, намира архитектурен израз в носещи стоманобетонови  черупки, чиято свободна форма дефинира границите между двата типа пространства.  Връзките между тях са сложни, с разминаване на нивата и неочаквани визуални контакти през централния атриум. Ефективният им контакт е осъществен чрез разделянето и смесването им, максимизиращо контактната им повърхност.

Цялата сложност на интериора е съзнателно събрана в компактна и конкретна форма с еднородна и семпла фасада. Богатството на библиотеката е вътре в сградата, както богатството на книгата се намира между страниците й.

Ноември 2013 – награда в изложбата “20 под 36″, част от Sofia Architecture Week 2013