КЪЩА, сЪЗЕРЦАВАЩА ВИТОША
ГЛЕДКА. КОЯТО СИ СТРУВА
ГЛЕДКА. КОЯТО СИ СТРУВА
Банкя, ИВАНЯНЕ
240 кв.м.
2024
проектант: арх. МАРТИНА РАДЕВА
фотограф: арх. Виктория димитрова
Проект, посветен на един изискан английски професор, желанието му да заживее отново в България и любовта му към планината.
Клиентът ни е професор по аеронавтика, който живее от дълги години в чужбина. Запален планинар, той дълго е търсел идеалната къща, от която да тръгва още по тъмно към върховете на близките планини.
Къщата е ситуирана на тиха, неасфалтирана уличка, високо над града, с лице, обърнато към изгряващото слънце. От терасите на изток се открива гледка към три планини – Рила, Витоша и Люлин .
Съществуващата къща в двора беше построена през 1970-те като вилна сграда. Макар и масивна и в добро състояние, се нуждаеше от основен ремонт и изграждане на нови инсталации, както и от укрепване.
оригиналното разпределение не беше ФУНКЦИОНАЛНО и не отговаряше на нуждите на професора. Входът в сградата беше страничен и „сбутан“ към съседите, в гаража не можеше да влезе съвременна кола и връзката с двора не беше убедителна. От прозорците не се виждаха най-хубавите части на любимата му Витоша.
Като разпределение къщата беше съставена от малки разделени помещения, както е било характерно за периода.
Променихме входа, така че да е видим и убедителен. Изцяло подменихме стълбата. Обединихме помещенията на първия етаж, така че в дневната да се усеща просторни приятно. Увеличихме всички прозорци. Най-важното – повдигнахме сградата с допълнителен етаж, от който вече се виждаха планините в цялата им прелест.
Южната фасада бе изцяло преосмислена, за да обхване красивите гледки към околните планини. Големите прозорци и отворените пространства позволяват светлината да изпълни дома, създавайки усещане за уют и близост до природата.
Една от най-впечатляващите промени е обособяването на просторна веранда – изискана и удобна, с възможност за затваряне и отваряне, в зависимост от сезона и нуждите на домакинството. Тя се превръща в идеално място за сутрешно кафе или вечеря с изглед към залеза.
На горните етажи бяха добавени външни тераси, които предлагат уникална възможност за пълноценно наслаждение на живописния пейзаж. Те се превръщат в оазиси на спокойствие, където човек може да се отпусне, заобиколен от свежия въздух и красотата на природата.
Проектът съчетава функционалност, естетика и хармония с околната среда, превръщайки сградата в дом, който е едновременно съвременен и с характер, а също и в истински празник за сетивата.
При проектирането на прозорците в реновираната сграда специално внимание беше отделено на тяхната ориентация и разположение, за да се създадат уникални визуални ефекти и да се подчертае природната красота на околността. Всеки прозорец е разположен така, че да насочва погледа към най-значимите и интимни гледки – било то величествените планини в далечината, съществуващите дървета или романтичните клони на брезите, които се вият деликатно във въздуха.
Тези „живо изрисувани“ гледки се пренасят в интериора, като всяка стая получава своя уникален естествен пейзаж. Прозорците не само пропускат светлината, но и създават усещане за плавно сливане между вътрешното пространство и външната природа. Тези прозорци превръщат обикновените моменти в нещо специално – било то за наблюдаване на утринната роса върху листата на дърветата или за изпитване на магията на залеза, когато слънцето потъва зад планините.
Така домът не само осигурява комфорт и уют, но и е идеално свързан с природата, създавайки атмосфера на спокойствие и вдъхновение.
Сградата е проектирана така, че да бъде интимно свързана с големия си южен двор, като преходът между вътрешното и външното пространство е плавен и естествен. Отворените пространства и големите прозорци, разположени към юг, създават директен контакт с градината и двора, като всеки етаж изглежда да израства от земята, обвързан със заобикалящата го природа.
Южният двор е не само разширение на дома, но и място за отдих и свързване с околната среда. Обособените тераси и верандата откриват нови перспективи към този просторен двор, който е идеален за социални събития, релаксация или просто за наслада от красотата на растенията и дърветата, които го обграждат. Терасите и откритите пространства на горните етажи също осигуряват зрелищни изгледи към двора, позволявайки на обитателите да се потопят в спокойствието на природата, която е в сърцето на техния дом.
Свързаността на сградата с двора създава усещане за откритост и пространство, което обогатява ежедневието на обитателите и предоставя възможности за разнообразни активности и мигове на спокойствие на открито.
Парапетите, които обрамчват терасите и балконите, са елегантни и изчистени, като същевременно изпълняват практическа функция за безопасност и комфорт. Те са вдъхновени от местната традиция, но със съвременна интерпретация, придаваща им лекота и изящество. Каменните облицовки, които обгръщат сградата, създават усещане за стабилност и връзка с природата, като използват естествени материали с текстура, която хармонизира с околния пейзаж.
Тези архитектурни детайли са не само функционални, но и решаващи за създаването на уникален характер на сградата. Камъните и парапетите действат като подпис на дизайна, като добавят дълбочина и характер на фасадата и ѝ придават разпознаваемост. В съчетание с модерните линии и отворените пространства, те осигуряват усещане за цялостност и стил, които подчертават индивидуалността на сградата и я правят уникална сред останалите.
А скалите по челото на Витоша вече румени, румени от зората!
Приближава тържествения миг, цялата природа сякаш в безмълвна напреженост и тишина очаква царя на светлината — слънцето.
Ето, на гърба на планината се подава и пламва една светла, лучезарна обла тъсмица.
Слънцето!
Един пожар заслепителен от златни зари пръска светлина по вси страни. Това нещо се повдига нагоре и златния пожар се засилва и светкавични златни шипове заливат с радостна усмивка озарената природа, небе, въздух, облаци, планини, животни… Птичия концерт е в полуда… Слънчевото търкало се плува нагоре, светлее, блещи, лъска, пламти, злати и цяло излазя над планината, триумфално, трептяще в светлозелен отлив с шаровете на дъгата по краищата, стреляйки един океан от светлина, без да заслепява погледа и без да прави сянка още. Прилича на околчест прозорец в небето, отдето се излива въз вселената част от славата и сиянието на заднебесните чертози на създателя…
Боже, каква гледка!
Иван Вазов, Утро в Банки