fbpx
Продължете към съдържанието

#Кой е отговорен за лошата градска среда в София

Не е тайна – всички виждаме как София се обновява, дупките и хлопащите плочки бавно намаляват, но постепенно става по-грозна. Да, точно така – по-грозна. Примерите са известни: Ларгото, Витошка, Лъвов мост.

Но в този пост няма да хейтим.

Което е причина част от факторите – и отговорниците – за настоящата реалност да бъдат само споменати, така ще открием другите, по-пренебрегваните фактори, влияещи на градска среда в София. Фактори, които – ако се адресират правилно – имат потенциала да се превърнат в двигатели на промяната.

Факторите за красива и смислена градска среда са три – култура, бюджет и желание.

Култура на обитаване

значи естетика, възпитание и знания, необходими на човек да създаде база от ценности, според които да мери градската среда. Например – ако един гражданин има двигателна култура, осъзнава значението на екологията, вярва в личните жестове в полза на благото на общността – той би имал основата, върху която би счел за ценност изграждането на мрежа от велоалеи и насърчаването на велосипедния транспорт. Ако една цяла общност има тази култура, е въпрос на време да се появи обществен натиск и „търсене“ за качествена градска среда.

Бюджет

Никой, който е изкарал парите си с труд, не разполага с безкраен бюджет. Това важи както за частни инвеститори, така и за общинските или държавни власти, които често се явяват публични инвеститори на обществените проекти – най-мащабните в градската среда. Естествено е, че възможностите за намеса са правопропорционални на размера на бюджета – колкото по-ограничен е той, толкова по-малко и по-скромни са вариантите, между които се избира. За всеки бюджет обаче съществува оптимално решение и демократичен начин за достигането му.

И тук опираме до третия фактор, без който нормалната градска среда не би била възможна.

Воля

Можем да го наречем и лидерство. Моментът, в който имаш визия за добрия начин, по който могат да се случват нещата, и започваш да свързваш точките, за да направиш тази своя визия реалност. Ако си стъпил върху познаването на областта, в която работиш, ако те води обществения интерес, ако си убеден в правотата на каузата, за която се бориш – остава само да имаш постоянството да я комуникираш с останалите хора, с които споделяш града и държавата си.

Какво може да се направи?

Да се изгражда култура.

Да се образова общността за това какво и защо е хубаво и ценно, за да го познават и изискват като граждани и клиенти. Част от това вече се случва – събития като Архитектурната седмица, както и организираните, макар набързо и спорадично обществени обсъждания правят темата за градската среда публична. Достъпът до алтернативни, обосновани позиции, както и примерите покрай нас – по страниците на списания, в интернет или по улиците на чужди градове – постепенно образоват публиката ни и й помагат да познава и изисква качествена градска среда в София.

Да се харчи обосновано.

Казват, че евтиното винаги излиза скъпо. Разумното вложение на парите е баланс между добра цена и дълговечност. При публичните инвеститори (общини и държава) би следвало  да се взимат решения какво да се прави въз основа на консултация с обективно и прозрачно подбрани експерти, както и проучване на общественото мнение. Въз основа на това в последствие да се изготви подробно задание за конкурс – в който пак предварително известно жури от експерти и международни специалисти избират най-добрия сред проекти, изготвени от професионалисти. Чак след това избраното решение може да се сведе до тръжна документация, за която изпълнителите да се състезават за обществена поръчка по ЗОП, и чак тогава критерият би могъл да бъде най-ниска предложена цена.

Тук можем да вметнем за съществуването на една чудесна чужда практика за осигуряване на качествено изпълнение на обществените поръчки. И в Белгия критерият за изпълнение на ОП е най-ниска цена – с малката уговорка, че изпълнителят на път например се задължава да даде 30-годишна гаранция, в рамките на която е длъжен да ремонтира всякакви възникнали повреди за своя сметка.

Да се проявява воля.

Тя трябва на политиците – за да устройват законите по начин, улесняващ прозрачното и честно управление на средства в обществен интерес . Трябва и на изпълнителната власт, за да изискат нещата да се случат по правилния, а не по най-бързия и лесен начин.

Трябва им, за да вземат правилното, а не популисткото решение.

Но може би най-много трябва на гражданите – дали като участници в НПО или като гласоподаватели, те могат да работят за тази промяна и да реализират случването й в неправителствения сектор, както и да следят и възнаграждават присъствието й в правителствения.

Щастливи сме, че този най-труден процес вече бавно се случва – граждански сдружения се противопоставят срещу безумното паркиране, борят се за адекватни велоалеи, намесват се в градската среда. Все по-често гражданите се противопоставят срещи безогледното и нагло разрушаване  на паметници на културата, неадекватните ремонти, опасните и немотивирани намеси в градската тъкан.

Извод

Пишем този текст в контекста на предстоящите местни избори.

Ще ни се да уточним, че изборите за нас са – и остават – ежедневни. Изборът на младите и образовани хора дали да останат в града и държавата си до голяма степен зависи от средата в тях, и то не само от “видимите” резултати в нея, но и от невидимите.

Ще ни се да достигне до тези, които избираме, както и до другите, заставащите в неделя пред урните с отговорността да изберат модела на развитие на градовете си.

За още архитектурни истории можете да ни следите във Facebook

Вашият коментар