“I don’t think the human race will survive the next thousand years, unless we spread into space.”
― Stephen Hawking
“Не вярвам, че човешката раса ще оцелее следващото хилядолетие, освен ако не се разпространим в Космоса”
– Стивън Хокинг
Стивън Хокинг твърди, че човечеството няма шанс да оцелее, ако остане единствено на Земята. Той далеч не е единствения с подобна теза – Азимов и много други фантасти и учени, виждат бъдещето на човечеството начертано в звездите. Тяхното твърдение се базира на факта, че ако обитаваме само Земята, то животът може да бъде унищожен с единичен катаклизъм от всякакво естество. Един от най-силните мотиви в модерната класика Interstellar си остава противопоставянето и изборът между уседналия и номадския начин на живот. Дилема, която стои пред всяко следващо поколение. Изборът е обвързан със средата, в която живеем и нейните характеристики. Двата типа всекидневие предполагат различен бит, навици, дори и взаимоотношения между индивидите в дадена социална среда. Ако космическата шир стане наш дом, това би означавало коренна промяна на средата, която обитаваме. Но какво би било значението за професията на архитекта едно бъдещо космическо номадство?
Началото на космическо номадство ?
Съвсем наскоро, Елън Мъск представи публично подробно визията на инженерите от Space X за технологията, която може да заведе хора до Марс. Техните смели планове са да предложат привлекателна и достъпна услуга, както и комфортно пътуване. В свои проекти, Space Х ни представят дизайн, доближаващ се до този, който сме свикнали да гледаме във фантастичните филми – футуристичен, изчистен и пестелив. На този ранен етап в космическото си пътуване обаче не можем да си позволим кой знае какъв лукс. Функцията и технологията са определящи за дизайна на дадено техническо съоръжение. За това и проектантската работа в тази сфера е предимно инженерна. Къде е мястото на архитекта тук? Дори и в технически изрядна космическа база, един нестабилен човек може да създаде много големи проблеми.
Къде е мястото на Архитектурата в Космоса ?
Архитектурата и дизайнът се намесват в технологията, за да задоволят емоционалните нужди на човека. За да може той да е максимално ефективен в ежедневието си – без значение на Земята или в Космоса.
Архитектурата говори със светлина, цветове, пространства и пропорции. Това са параметри със силно въздействие върху съзнателните и подсъзнателни усещания на човека. В крайна сметка, дори и кучето Лайка е имало прозорец, през който да наблюдава космическата шир. Прозорците са елемент, който доказано влияе на психиката. С прозорец е започнала историята на т.н. Космическа архитектура. По дизайна на Скайлаб – първата американска космическа станция, изстреляна през 1973 година, е работил индустриалният дизайнер Рейманд Люи. Той е успял да убеди НАСА да сложат прозорец, който технически не е бил необходим.
Какво ли предстои?
Нека си припомним как изглеждаше станция Купър, отново в Interstellar. Interstellar, както и други произведения в жанра ни представят нагледно теория как може да се създаде изкуствена гравитация, следвайки концепцията на О’Нийл. Станцията представлява огромен цилиндър, който извършва ротационно движение около оста си и създава центробежни сили. Тази геометрия би оформила един доста необичаен пейзаж, но предизивикателствата пред архитекта остават същите – да намери максимално ефективна и ергономична форма за дадена функция, съобразена с релефа и даденостите на мястото.
Едно е сигурно – знаем малко за Вселената, която обитаваме. Незнанието ни обаче провокира въображението на учени, инженери, писатели и творци да работи на пълни обороти. В това число влизат и Архитектите. От самото си начало, архитектурната професия е свързана с това, което виждаш, чуваш, усещаш. Свързана е с реалността. Ако приемем, че Реалността може да се моделира, мачка, може да се прожектира, да е холограма, да променя броя на измеренията си…
Бъдещето е вълнуваща тема за всеки. Преди то да се е случило обаче, можем само да гадаем и да провокираме мисълта си с въпроси. Например, как би изглеждала една шестизмерна сграда? Както е казал Стивън Хокинг : “Идеята за 10 измерения може да звучи вълнуващо, но те ще създадат истински проблем, ако забравиш къде си си паркирал колата.”. София си има достатъчно главоболия с паркирането, за да намесваме и вселенските вероятности, но със сигурност не би навредило да погледнем по от високо на света, който ни заобикаля.
