През горещниците едни от най-активните пространства от нашите жилища са откритите части, наричани често с общото наименование „тераса„. Всеки би разбрал колко е подвеждаща етимологията на думата, както и да намери законовата дефиниция на термина „тераса“ и разликата с „балкон“ и „лоджия“. Но даваме ли си сметка, че тя е средството ни за общуване с града? Каква метаморфоза е претърпяла от чардака до безличния градски балкон, който всички познаваме до болка? В ролята си на междинно пространство, медиатор, тя осъществява връзка между нас и околния свят. Връзка, чието значение ще се увеличава в контекста на Информационната епоха и лансираната от нея непряка комуникация.
Ще споделя някои мисли с надеждата да спомогна за пълноценното използване на тези открити и полуоткрити пространства в нашия дом, за да бъдат те обживяни (все пак никой не иска да използва терасата си само за простиране).
Акрофобичната тераса *
Ако вашата тераса е на горен етаж, което причинява дискомфорт заради височината си и вие можете да използвате само вътрешните петдесет сантиметра до стената, припомняйки си сцени от Индиана Джоунс, то двойният парапет може да бъде вашето решение. (фиг.1) Емпирично е доказано, че преграда преди преградата има психологическо въздействие върху нашия организъм – разминавайки границата с пропастта и създавайки пространствен буфер. Това ще направи междинното пространство по-комфортно и ще зарадват архитекта, който я е проектирал за вас.
Агорафобичната тераса *
Ако на вашата тераса имате усещането за изгубеност и нищо от средата не реферира към вас, нямате усещане за мащаб. А пространства с подобни характеристики водят до страх ( тъмнината, дъното на океана или открития космос са преекспонираните примери за пространства на ултимативен терор към човешката психика – похват често използван от кинорежисьори за предаване на конкретна идея). Ако изпитвате в малка степен подобни усещания на терасата (обикновено тераси към открити пространства), то можете да намалите дискомфорта с крайна обрамчваща греда на вашия балкон (била тя и декоративна) (фиг.2). Подобна рамка ще създаде граница на пространството, в което се намираме и няма да позволи то да изтече без да има в какво да се отрази. Ще ни накара да се чувстваме по-собственически спрямо зоната на балкона и така обитаването му ще стане по-приятно.
Клаустрофобичната тераса *
Ако терасата ви е открита към агресивна или враждебна градска среда, а излизането навън води до усещането от филма „Прозорец към задния двор“(„Rear window”), то визуалната преграда, съществуваща под всякакви различни морфологии е вашият начин да превърнете откритото пространство в защитен и уютен кът от вашия дом. (фиг.3) Учудващо, но дори полупрозирно перде, заграждащо балкона (нерядка гледка от моето детство, а сега популярно дизайнерско решение), ще създаде уединение и ще материализира границата между вас и града, романтично деформирайки я и увеличавайки контактната повърхнина помежду ви.
*Акрофобия – страх от високо, Агорафобия – страх от открити пространства, Клаустрофобия – страх от тесни пространства
МОЯТА ТЕРАСА
Какъв е изводът от моя опит? Така изглежда апартаментът, който обитавам. Разполагаме с два балкона на източната и западната фасада на жилищния блок (сн.1,сн.2). Полуоткритото пространство към тихия и зелен вътрешен двор е третирано по същия начин както това към улицата – с плътен парапет – и в двата случая не най-удачното решение. Към двора парапетът спира устрема на погледа да се наслади максимално на зеленината и да я интегрира в пространството на стаята. От срещуположната страна нито спира шума и прахоляка от улицата, нито ограничава любопитните погледи на хората от отсрещната сграда, намираща се на седем метра от нас. А можеше да бъде търсено решение, сходно със страхотната модернистична сграда на улица Велико Търново (сн.3).
Терасата, във всичките й разновидности, е онова, което носи човешкия мащаб на всяка една сграда. И следващия път, когато упрекваме живущите за варварски остъклените им балкони, първо да се запитаме доколко пък ние, архитектите, сме им оставили избор.
